Kазват ми коя точно е отбивката, но аз съм толкова пленен от гледката наоколо, чувствам се безбрежно отдалечен от света на излишната суета, който загърбих преди няколко часа, че я изпускам.

Тук чистият въздух е общодостъпен, разхвърляните красиво хълмове са общодостъпни, проблясъците на слънчевите лъчи рисуват дълги сенки на всеки слял се с пейзажа. По очите ми пари от огнения залез, музиката на радиото постепенно замира, спирам я, за да чуя тишината навън. Мястото скоро щеше да се изпълни с розовия цвят на залеза, а последните слънчеви лъчи щяха игриво да докосват хълмовете, после да слязат по витата стълба на земята и да се скрият. Гледките навън сякаш са изработени чевръсто от някой висш майстор, навсякъде прелитат птици, а искрите от малките гроздове, които окото улавя, са тъй сладострастни.

Има време до гроздобера.

Природна бродерия около мен изпълва пространството, докъдето стига погледът..
Седалката на колата вече е досадна, време е да се разходя.

Пристигнах в новия дом на „AYA Estate Vineyards” преди залеза на слънцето и, повярвайте ми, проектът е впечатляващ. Зад това райско винарско кътче стоят традиции в лозарството, производството и търговията с вино. Как се опазват тези масиви, питам. Разказват ми, че има един природен данък, който е добре да се плати. „Някои ползват оръжие, пукат, гърмят, слагат мрежи. Тук не е така. Лозята не се напояват. Лозята не се покриват. Ние отглеждаме самата растителност отдолу, житни култури, люцерна, синап. Важно е минимално да се бъркаме в почвата. Поддържаме ги просто в състояние, в което не пречат на развитието на лозята. Само ги подрязваме, косим ги.” Думите са на агронома Веселина Касабова, която ме развежда любезно.

Производството на вино по нашите земи е с дълголетна история, ако трябва да датираме, то ще се наложи да се върнем по времето на траките, преди 4 хилядолетия. Твърди се, че едва ли не няма българин, който в даден момент да не е бил засегнат от работа в тази сфера. Самата винарна е наследник на лозарските знания на няколко поколения, с над 80 години опит във производството и износа на Сунгурларски Мискет, основно за Западна Европа. След национализацията на земите, все пак остава възможността за ограничено семейно производство.

Идеята да се създаде „AYA Estate Vineyards” в близост до границата с Гърция се ражда около 2015 година. В основата ѝ стои сбъдната мечта на две приятелски семейства - да бъдат пазители на онези отличителни винарски традиции в региона на Мелник, като запазват, възстановяват и промотират ендемичните, автохтонни сортове. Биодинамиката също се възприема като основополагаща: „Самата философия се открива още от лекциите на Рудолф Щайнер” - продължава Веселина - „Още тогава, преди сто години, самият Щайнер казва, че трудно ще бъде разбран и ще трябва да минат около сто години, за да вникнат хората в думите му. И наистина, минават тези сто години, ето ни днес, сто години по-късно. Щайнер говори за прилагането на биодинамиката не само при лозята, но и при житните, и при зеленчуковите култури. Идеята е да се остави растението възможно най-близко до природата, до естествения си хабитат, до естественото си развитие. Тогава храната ще има най-голяма биологична стойност и най-много ще даде на стопанина си.

Само за секунда, да спрем, да покажа и ето това лозе…” Това „само за секунда да спрем” се случва често по време на обиколката сред лозята. Малки петна светлина пронизват гроздовете, лъчите проникват и между листата се забиват някъде в почвата. Небето не е толкова ярко, потъмнява като пред дъжд, но всъщност слънцето и горещината са заситили всичко, сега е тяхното време. Слънцето е парещо на моменти, но не неприятно, а великолепната гледка на обляните с лози хълмове наоколо прилича на осеяно с ветроходни лодки море.

Местните сортове не са изкоренявани, само е сменена конструкцията. Има, разбира се, и новозасадени масиви. Всичко останало е от 80-те години. „Разликата между биодинамиката и конвенционалното отглеждане е, че когато се разглеждат масивите, се взима предвид всичко - пчелите, червеите, всички насекоми и птици. Няма плевели, има съпътстващи култури. Идеята е, че когато има съпътстващи култури, те допринасят за биоразнообразието в почвата - дали вкусово, дали минерализиращо, ролята им не е за подценяване.”

Всъщност, ако вземем това интересно понятие „съпътстващи култури”, нещо такова ще се случва и около самата сграда на винарната, когато отвори врати. Освен че там ще бъде производството на виното - изключително модерна и в същото време традиционна технология, а и теренът наоколо има интересно решен ландшафен дизайн - целогодишно цъфтящи цветя, декоративни треви и храсти. Отдаването на всякакви удоволствия - от вкусна храна и дегустации, през културни събития, до просто съзерцаване на залеза, са част от достойнствата на мястото. Нещо повече, то вече се усеща оживяло и обживяно. Светлината оставя лъкатушещи следи по пода и стените, ту блещука тънка ивица, ту щедро се изсипва светлинен водопад. Усещаш, че всичко наоколо е изградено и обгрижено да създава красиви спомени. Архитектурата е толкова впечатляваща, че за момент в главата ми се раждат идеи за събития, изложби, разговори, приятелски вечери. Ще бъде хубаво, убеден съм. В „AYA Estate Vineyards” изкуството е присъща част от идентичността им. В сградата има впечатляваща селекция съвременно изкуство от български и световни автори - живописни платна, скулптури, мултимедийни визии. Магичността на гледката навън, преминава в атмосферата на интериора. Всеки детайл надгражда една културна среда, подчинена на архитектурния характер на сградата и печели сърцето ти.

Докато се разхождам из лозята, усещането е за един хармоничен свят, в който всеки елемент е в своеобразен баланс, има своето място и значение. Мисля си как виното, което ще изпия довечера, нежно ще провокира въображението ми. Тази вечер, нищо че е лято, ще бъде в рубинения цвят на широката мелнишка лоза, ще провокира спомен за зрелите череши, за къпините от детството, но също и за тютюневите листа, които виждам по пътя обратно от винарната.

Финалът на виното е лек, деликатен и свеж. Оставя едно усещане за свободолюбив дух, такъв, какъвто е духът на винарната. Тръгвам си с усещането, че съм попаднал в една винарна, в която всеки детайл е красив. Там е тихо и дискретно, има искреност и аналогово усещане за живот. Има разпукване на страст, има точно избран инструмент на музикални нотки. Знам, че трайната връзка с околността не е случайна, а аз със сигурност ще се върна пак там. 

Скоро..

текст: КОНСТАНТИН ВЪЛКОВ